Образувано е досъдебно производство срещу неизвестния художник, който пребоядиса Паметника на съветската армия. Това съобщи за Дарик районният прокурор на София Александър Налбантов. Производството се води за хулиганство. За подобно престъпление законът предвижда до две години затвор или пробация, но ако престъплението е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или се отличава с изключителен цинизъм или дързост, е възможно лишаване от свобода до пет години.
„Още петък вечерта е извършен оглед на мястото. И с това действие органите са започнали досъдебно производство. Делото утре съм казал да бъде докладвано, защото не мога да разбера по какви причини някой смята, че няма досъдебно производство”, уточни Налбантов.
Случаят се разглежда от Първо РПУ. За момента обаче полицията не разполага със снимки на художника, каквито информации се появиха преди ден.
„Ако добре мисля, става въпрос за углавно престъпление и проява на вандализъм. Не може всеки, който се събужда сутринта, да окепази държавата”. Така министърът на културата Вежди Рашидов се изказа относно боядисването на Паметника на съветската армия. „Друг е дебатът дали паметникът е необходим или дали неговото пребоядисване има художествени качества”, обясни още Рашидов, като уточни, че за него паметникът си оставал част от българската история.
„Паметникът е общинска собственост, затова не искам да взимам отношение, не е редно, защото има разделение на властите”, заяви културният министър, но същевременно определи деянието като вандализъм.
„В случая в момента има един вандализъм и това трябва да се приеме. Искаме, не искаме, България 50 години живя в социализма. Германия не махна руския танк от центъра на Берлин, Австрия не махна, а ние сме единствените, които прилагат разрушителна сила. Не се прави така. Има си органи, има власт, има държава. Не може всеки, който се събужда сутринта да окепази държавата. Дайте да преместим това, което се случва, не на паметника, а някой да дойде и да ви боядиса къщата само защото му се рисува на човека”, коментира още министърът.
„Социализмът е част от българската история и не е необходимо никое поколение да се опитва да изтрие миналото си с гумичка”, допълни още Рашидов.
Вече втори ден част от статуите са боядисани като Супермен, Върколака, Капитан Америка, Жокера и Дядо Коледа. Изрисуваният монумент намери място в новините и на световните медии във Великобритания, Канада и дори Австралия.
Най-късно във вторник в 9.00 ч. сутринта ще започне цялостното почистване на Паметника на съветската армия, каза за Дарик Иво Пенев от Столичния инспекторат. Той уточни, че замърсените участъци ще бъдат третирани само с екологични, сертифицирани, биоразградими материали. По думите му така ще се изтрият графита и боята, а повърхността на паметника няма да бъде наранена, а даже ще се освежи. Пенев обясни, че самото почистване няма да бъде леко, като специалистите предвиждат поне ден работа по него.
Художникът все още се издирва от Столичната община и полицията. Общината ще иска от него да плати щетите или най-малкото да почисти собственоръчно боята от монумента.
Паметникът на съветската армия в София се намира в идеалния център на града, на булевард „Цар Освободител”, между Орлов мост и Софийския университет, в началото на Борисовата градина. Издигнат е в периода 1953-1956 г., като ръководители на творческия колектив са скулпторът Иван Фунев и архитект Данчо Митов. Започва с две скулптурни композиции откъм булеварда и преминава през гранитен плочник, ограден с метални отливки на големи дъбови венци. Постаментът е обграден с бронзови барелефи от трите страни. Скулптурната група включва ликуващ съветски войник с вдигнат автомат, от двете страни на когото са застанали жена и мъж - съответно селянка и работник от България.
През 1993 г. Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахването на паметника. Въпреки това, опитите за реализиране на решението търпят неуспех.
Левите сили в София традиционно празнуват годишнината от 9 септември 1944 г.на паметника. Също така, русофилски дружества отбелязват там годишнините от 9 май 1945 г.
публикувана от
Design & Web Developer: Иван Георгиев