През ранните етапи от живота, травмите и стресът завинаги променят гените в организма, а това може да се отрази негативно на поведението и умствените способности. Например при новородено, ако дори за кратко е отделено от майка си това оставя следи за години напред. Немски учени под ръководството на Кристофър Мергатройд от Психиатричния институт „Макс Планк” в Мюнхен твърдят, че според техните опити и наблюдения в даден момент се произвеждат големи количества хормони на стреса, които формират не само моментното му поведение, но и през целия живот.
“Тези промени в поведението са предизвикани от малки промени в ДНК в областта на гена, който кодира стресовия хормон вазопресин, а това премахва естественото ограничение на производството му в организма през по-нататъшния ни живот”, смятат немските учени.
публикувана от
Design & Web Developer: Иван Георгиев